Бившият съдия и член на Съдийската комисия към БФС – Детелин Баялцалиев, даде ексклузивно интервю за сайта Nostabet.com. Той сподели впечатленията си от работата на родните съдии след въвеждането на системата ВАР. Баялцалиев подчерта, че прибързаното въвеждане на системата у нас е довело до много грешки, особено в началните кръгове на шампионата.
Бившият главен инструктор на съдиите у нас не се изказа и никак ласкаво за управлението на Борислав Михайлов начело на футболната централа. Той е на мнение, че подобрение в родния футбол, и конкретно в съдийството, много трудно може да има, докато няма промяна на ръководството.
Здравейте, господин Баялцалиев! Последните повече от 18 месеца се оказаха доста предизвикателни за човечеството. Как се отразиха на Вас?
– Мисля, че не само в България, но и в целия свят няма как да не се е отразило това. В личен план мога да кажа, да чукам на дърво, че нямам заболял от Kовид в най-близкия кръг. Всички сме ваксинирани вече. Смятаме, че това е най-отговорният път. Чувстваме се по-ограничени, но знаем, че е необходимо зло.
?Имате собствен бизнес от години насам. Имаше ли отражение в този аспект от живота Ви?
– Няма как да се нагодим напълно. Отражението беше сериозно, особено миналата година. Имаме малък семеен бизнес, за който явно се грижим добре, заедно със сина ми. Продуктите ни са предназначени за щастливи хора, победители, така че когато всичко беше затворено през миналата година, нещата бяха доста по-свити. Ние обслужваме различни организации, учебни заведения, общините и други културни мероприятия и в един момент просто спряхме за 3 месеца. Лошото беше, че нашият бизнес не попадаше към категорията на тези, които получават държавна помощ. Разпуснах персонала и това се отрази.
Тази година, все пак, успяхме да възвърнем нивото си, до голяма степен. Пак липсва динамиката от 2019-та година, но сме на 70% от пътя. Успешна е годината, с оглед на всичко.
Футболът определено пострада от тази пандемия, но нещата като че ли се нормализираха. Смятате ли, че щетите бяха толкова сериозни, че да се отразят дългосрочно на развитието на спорта?
– Мисля, че в България развитието на футбола, или по-скоро упадъкът на футбола, е очевиден за всички и не е приятен за никого. Това, което преживявах като дете, е несравнимо. Баща ми ме запали по футбола и не пропусках мачове в детската и младежката си възраст. Съжалявам, че днешното поколение няма възможността да изпита това вълнение, което изпитвахме хората от моето поколение. Не мисля, че пандемията е виновна за тези процеси обаче.
?Вие сте бивш съдия, като сте били и част от Съдийската комисия към БФС. Липсва ли Ви тръпката да ръководите мачове?
– Много ми липсва, но от друга страна аз още я съхранявам в себе си. Търся различни начини да я подхраня, защото според официалните власти в управлението аз не трябва да заемам никакви ръководни длъжности, независимо от големия ми опит, включително 7 години стаж като Главен инструктор на съдиите от елитните нива на българското съдийство, както и на ниво УЕФА. Аз съм неизчерпаем на енергия и идеи, но бях отстранен поради лични причини, не заради гафове. Въпреки че редовно изнасям обучения на съдии в други страни, тук съм считан за враг.
Независимо от това аз сдобих известна популярност в социалните мрежи, като хората проявяват интерес да четат моите тълкувания за определени съдийски решения. Това ме радва, защото хората оценяват моите знания.
Какво куца по отношение на методиката ни за изграждане на съдии?
– Както съм казвал и преди, изграждането на един съдия е много дълъг процес, който е свързан с работата на много хора с този съдия, а не на последно място и с личната му самооценка. Когато десетина година изграждаме един съдия и той стигне до някъде, то тогава се появява проблемът. Казвал съм го много пъти – една от причините е подборът на съдиите. За съжаление, не качествата и уменията са най-важните критерии за неговия растеж. От много време определящ критерий е кой какви връзки ще намери, за да бъде подкрепен.
Този критерий навлезе масово. Ако започнем да изброяваме съдиите от efbet Лига, то ще може да намерим всичките им зависимости и всички критерии, които обуславят техния растеж. По моето време нямаше нужда от подобно побутване. Имаше такива хора, но имаше и такива като мен, които започнаха от нулата, без никакви познанства. Това е сред важните критерии, които не позволяват съдиите ни на най-високо ниво да са качествени – има много връзкарство.
Аз на младини тренирах футбол, но усетих, че няма да стана добър футболист и реших да стана съдия.
Справедливи ли бяха атаките към Костадин Гергинов, или по-скоро плод на интереси извън терена?
– Предишните председатели на съдийската комисия бяха по един или друг начин удобни на ръководството на БФС. В един момент се случи така, че Гергинов прие поканата да стане шеф на СК. Когато той дойде, някои хора почувстваха, че интересите им ще бъдат засегнати. Аз имах надежди, че той можеше да промени нещата в съдийството. Чувствам го като приятел и знам, че той не се поддава на много влияния. Затова почнаха атаки, преди да започне първенството. Много е лесно да се атакува шеф на СК, който не е имал време да работи със съдиите.
Сега нещата се позакротиха. Може би, при такова управление на футбола, който и да стане шеф на СК, промени няма да настанат. Полека-лека и острите камъни се заоблят и си намират мястото в тази система. Мисля, че няма как да има революция в съдийството, ако няма промяна в целия български футбол и в момента нещата тръгнаха, повече или по-малко, по старото русло.
Вече може да се похвалим и с двама европейски съдии на добро ниво, като Георги Кабаков може да се похвали дори с наряди на големи футболни форуми. Добър белег ли е това, или закономерност?
– Много е хубаво, че имаме добри международни съдии, но бройката започва да намалява и да се размива. По моето време имаше невероятна плеада от добри съдии, за които беше нормално да свирят финали на най-високо ниво. Имахме съдии, които са свирили на финали на Световно и Европейско първенство. Оттогава имаме само отделни проблясъци, но цялостното нивото е паднало. Станислав Тодоров, например, достигна до ниво, подобно на това на Кабаков – имаше шанс и да се качи още по-високо. За съжаление той не успя да го използва, защото направи няколко не толкова добри мачове, които не му позволиха да направи последната крачка.
След него е Кабаков. Освен, че има подкрепата на съдийските комисии, за да стигне дотам, той имаше сериозно задържане в развитието си, заради съдия, който има сериозни връзки в БФС. Той трябваше да започне международната си кариера година по-рано и това го знам от първо лице, защото съм присъствал на тези събития. Президентът се намеси директно, за да попречи на Кабаков да направи прехода още тогава. Следващата година дойде и неговия ред. Той успя да се хареса в УЕФА и може да се каже, че по-голямата част от заслугата за израстването му е лично негова. Той се намира в най-високата група на съдиите в УЕФА и затова и у нас трябва да се отнасяме с необходимото уважение. В заключение, мога да кажа, че имаме бели лястовички в съдийството, но прекалено малко за европейските стандарти.
Хората дават пример, че румънците имали двама съдии на европейското първенство, но аз познавам лично ръкодителя на съдиите в Румъния – Кирос Васарас, и знам колко сериозна работа се върши там. Той работи наистина много добре и беше изпратил програма на БФС, докато водеше преговори с нас, относно идеите си за това как иска да развива съдийството у нас. Това очевидно не беше в интерес на някои хора, но резултатите от работата на Васарас в Румъния днес е видна.
ВАР беше въведен през този сезон. Получаваха ли се грешки в работата на съдиите първоначално, докато се свикне с динамиката на употребата на системата?
– Неизбежно беше да има грешки, които не бяха и хич малко. Това обаче са нормални неща. Винаги има грешки на растежа. Един от обуславящите фактори беше много краткият период, през който въведохме системата – кампанийно дори. Организирахме единствено един много хубав семинар, с участие на чуждестранни специалисти, на който частично участвах, макар и инкогнито. Беше проведен на много високо ниво.
След това обаче бяхме поставили задачата да се въведе ВАР за отрицателно време и съдиите нямаха възможност да свикнат и да анализират грешките си. Направени бяха симулирани игри, което само по себе си не е зле, но след това системата не беше изпробвана достатъчно наситено в реална игрова обстановка. Ще дам отново Румъния като пример, където 1 година сега ще се работи при тренировъчна обстановка – съдиите ще гледат ВАР, но само за собствена потребност, преди да се въведе официално от следващия сезон, през 2022-а година.
Има и друга причина. Тъй като ВАР поправя съдийски грешки, ръководителите, опиянени от възторга, забравиха да изтъкнат, че у нас се правят много съдийски грешки, които се поправят от системата – това се случва в почти всеки мач. Ние започваме да произвеждаме съдии, които не могат да вземат сами важни решения – засади, дузпи, картони. Твърде голям процент от тези решения се вземат от ВАР и това смъква нивото на съдийството.
В подкрепа на това мое твърдение ще цитирам думите на отговорника за ВАР в БФС, който каза, че за близо 90 мача в ППЛ ВАР е коригирал ?25 скандални грешки на съдиите“. Според мен този факт не е повод за гордост. Това би трябвало да покаже какво е нивото на съдийството и дали правилно подбираме, обучаваме и развиваме съдиите.
Осланят ли се твърде много на ВАР съдиите и прави ли ги леко мързеливи, жаргонно казано?
– Може би и това е фактор, въпреки че системата за оценка на съдиите отново ще отчете ниска оценка за този арбитър. Тук отново зависи за кой съдия става дума. При някои има наказания, а при други – не. Отново говорим за връзкарство и угодничество.
Това може да се оправи само, ако съдийството се отдели от президентите на клубовете. Не може президентите да редят ранглистите. Страхът от изваждането на даден съдия влияе пряко върху грешните решения, които взема по време на двубоите.
Наскоро се проведе Конгрес на БФС. Как бихте коментирали преизбирането на Боби Михайлов?
– Моето мнение е твърдо и категорично, като ще се огранича до съдийството, тъй като там ми е силата. Смятам, че това ръководство не може да направи никакви промени, защото съдийството става все по-слабо. Абсолютна лъжа е, когато президентът каже, че не се меси в назначенията и в подредбата на съдиите. Просто не е вярно и го знам от личен опит. По отношение на унищожаване на съдии има намеса. Има намеса от ръководството на БФС, от партийни фактори и от клубните ръководители. Говоря изобщо за съдийството, дори от времето на комунизма, ако искате. По онова време в класирането имаше специална графа за партийна принадлежност, която и до ден днешен съществува в известен смисъл, макар и неофициално.
Ще цитирам част от програмата на Бербатов, въпреки че той не казва нещо ново. В Изпълкома не трябва да има президенти на футболните клубове. Те са много важни за професионалния футбол, защото без тяхната финансова подкрепа няма да го има. Те трябва обаче да бъдат обособени в Професионалната футболна лига, а съдийството трябва да остане към БФС, под шапката на Изпълком, който няма нищо общо с президентите на клубовете. В Конвенцията на УЕФА за съдийството дори се препоръчва шефът на СК да е член на Изпълкома.
Представете си сега някой съдийски шеф, без кой знае какво бляскаво минало, да излезе на събрание на Изпълкома и да започне да защитава съдиите и да отговаря на въпроси на милионерите президенти с огромно влияние. Ако той е равноправен член на Изпълкома, то нещата ще са различни.
И за финал, господин Баялцалиев – какво си пожелавате в идните месеци в личен и професионален план?
– Ще пожелая това, което е най-важното в този момент – здраве. За съжаление преди дни си отиде още един мой добър колега – Митко Митрев. Казаха, че е починал от Ковид. И други хора от съдийството и футбола си отидоха и това страшно много ме натъжава.
Дали съм оптимист за родния футбол? Ако не бях, отдавна щях да съм зарязал да се интересувам от арбитърството и футбола. Пред лицето ми бяха съсипани много кадърни млади съдии. Ще изключа сина си, който не иска да чуе и за съдийство, след като беше изваден от елита. Това не е единственият пример. Един Вихрен Манев, който беше на подстъпите на международното съдийство и имах чудесни отзиви за него от УЕФА. Година по-късно беше изваден от А група. Същото се случи с Мартин Стоименов – без никакви доводи и още много други. Всички тези момчета се отказаха от съдийството и не искат и да чуват за съдийство. Говорил съм си с тях и – не искат да обелят дума по темата. Къде са известните имена от близкото далечното минало – Димо Момиров, Цветан Георгиев, Цветан Кръстев, Христо Ристосков и други, които могат да дадат много на младите съдии. Все международни съдии. Тях ги няма никъде вече.
