Крилото на Славия, Кристиян Добрев, даде ексклузивно интервю за сайта www.charlottesville-area-real-estate.com. Младокът сподели, че е доволен от решението си да стане част от ?белите“ и че се надява да успее все повече да вдига качеството на своите представяния.
Добрев се върна и към времето си в Порто, където беше привлечен преди три години. Той обърна внимание на високото ниво на професионализъм, което цари там, обявявайки, че не е могъл да повярва първоначално, когато му е било казано, че става част от тима на ?драконите“. Офанзивният играч не пропусна и да отбележи трудностите, които е имал, покрай възстановяването от травма и настъпилата пандемия от Ковид-19.
Здрасти, Кристияне! Сезонът в efbet Лига вече е в разгара си. Как оценяваш собственото представяне, както и това на Славия до момента?
– Мисля, че мога да покажа още. Направих няколко добри мача, но съм далеч от най-добрата си форма, поне засега. По отношение на отбора като цяло мисля, че можеше да имаме една идея повече точки. Не заслужавахме да загубим част от мачовете, в които допуснахме поражение. Надявам се да продължаваме да печелим мачове.
Ти си все по-важна част от тима и се утвърди като титуляр. Това ли беше целта за теб след няколко сезона, в които това не беше факт?
– Да, това беше приоритет – да се наложа в Славия и да започна да играя. Сега обаче трябва да показвам по-добри игри. Искам да получавам повече игрово време спрямо предишни сезони и се надявам да се утвърдя напълно в най-скоро време.
Славия залага в голямата си част именно на млади състезатели като теб. В каква степен това допълнително подпомага твоето лично развитие?
– Това беше сред основните причини да избера отбора. Славия налага много млади българи и продава съответно родни играчи за добри трансферни суми зад граница. Аз не бях играл много мачове за последните 1-2 години и наистина Славия беше най-добрият възможен избор в този момент. Мислех, че тук ще получа повече игрови минути, показвайки качествата си. Радвам се, че избрах именно този отбор.
Помага ли наличието на толкова млади играчи наоколо?
– Колективът е на много добро ниво. Хубаво е, когато преобладаващо сме българи в съблекалнята, защото съм бил в съблекални, където не стоят по този начин нещата. Помагаме си взаимно, получаваме съвети от по-опитните състезатели и се получават нещата.
Има и опитни играчи, като например един Георги Петков. Колко голямо е неговото влияние в съблекалнята?
– Гошо Петков е много опитен играч, видял е много. Той помага много на младите, включително и на мен. Основно се старае да даде насоки на вратарите, но като цяло внася добро настроение в съблекалнята. Със сигурност има голямо присъствие.
Докъде се простират амбициите на Славия в efbet Лига и гледате ли към пробив за Купата на България?
– Ще се опитаме отново да се класираме максимално напред за Купата на България и ще видим докъде ще ни стигнат силите. По отношение на амбициите ни, искаме да сме максимално по-високо в таблицата, на първо време в топ 6.
Мачовете на Славия в българското първенство по футбол следете с опциите за залози в Betano, които предлагат функции като Cash out, Bet Builder и пряко предаване.
Ти изкара един много интересен период в състава на Порто. Какво беше усещането да си част от една толкова голяма школа?
– Със сигурност беше специално изживяване за мен. Първоначално не можех да повярвам, че ставам част от клуб като Порто, когато за пръв път отидох там. Много се радвам, че имах възможността да се докосна до подобен клуб. Видях нещата как стоят, сверих си часовника. Работи се изключително професионално там. Всеки един на това място е изцяло отдаден на футбола. Имахме хора, които се занимават с нас през целия ден. Наистина беше едно прекрасно преживяване.
Какво взе от този си период в Португалия и има ли някакви съжаления у теб?
– Не бих казал, че има съжаления, но вероятно ме е яд, че получих тежка контузия точно преди пандемията. Наистина исках да изкарам по-дълго време в Порто, но така се случи и трябва да продължа напред.
Колко трудно беше за теб да си далеч от семейство и приятели, бидейки и контузен в условията на пандемия?
– Аз от малък живея сам. Беше ми трудно обаче, когато отидох в чужбина. Отне ми 1-2 месеца, докато се адаптирам. Получих травмата точно, когато бях навлязъл в ритъм. Готвехме се за мач, щях да съм в титулярния състав срещу Брага, но счупих костицата в тренировката преди мача. Хвана ме депресията и ми беше самотно в онези моменти, но нямаше какво да направя – стисках зъби и се стараех да се възстановя максимално бързо. Надявах се да си грабна шанса. Така и се случи, но веднага след това дойде пандемията.
Колко е голяма разликата между школите и нивото на футбола като цяло в Португалия, спрямо българската реалност?
– Има много голяма разлика. Работи се по 2-3 часа на ден, това е само за една тренировка. Набляга се в най-голяма степен на играта с топка, технически футболистите са на много по-високо ниво в сравнение с тези у нас. Манталитетът на хората също е напълно различен. Това прави разлика и след това в мъжкия футбол.
В последните години у нас се въведоха дублиращите отбори. Как гледаш на тази новост и помага ли тя за развитието на младите състезатели?
– Миналата година играх няколко мача за дублиращия отбор на Ботев Пловдив. Със сигурност е полезно за момчетата, които излизат от юношеските гарнитури. Така имат възможност веднага да започнат да играят в Б и В група. Смятам, че дублиращите тимове подпомагат този толкова важен преход от юношески към мъжки футбол.
Каква е дългосрочната амбиция пред теб в кариерата ти – може би ново излизане зад граница?
– За мен всичко трябва да се случи стъпка по стъпка. Надявам се да продължа да играя добре, да показвам постоянство. Ако това се случи, разбира се, надявам се да получа шанс и за мачове зад граница.
Наблюдаваме един процес на подмладяване на националния отбор, който сякаш започва да дава признаци на успех. Дава ли ти допълнителен стимул да се бориш за място в тима на Младен Кръстаич в близко бъдеще?
– Миналата година бях с младежкия национален отбор, но вече следващото поколение е наред. Виждам какво се случва с националния ни тим и това ме мотивира. Работя всеки ден и се надявам, че ще покажа достатъчно, за да мога един ден да попадна в мъжкия ни представителен тим. Не искам да говоря много и да прибързвам обаче. Първо трябва да си го заслужа.
Познаваш доста от момчетата от настоящото поколение. Светло ли е бъдещето за родния футбол?
– Не мога да гадая дали бъдещето е светло, но стъпката е добра за родния национален отбор, със сигурност. Познавам повечето момчета и те ми казаха, че господин Кръстаич работи много професионално. Бъдещето наистина може да е добро, но трябва да се работи здраво.
И за финал, Крис – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?
– Пожелавам си да съм здрав и дано късметът ми се усмихва малко повече!
