Младен Стоев е бивш полузащитник на столичния Локомотив и други наши отбори, а в момента е разпознаваема личност от професионалните си изяви по телевизията. Маджо, както е известен във футболните среди, прави обективни и безпристрастни анализи на мачовете от нашето първенство и тези от водещи европейски шампионати. От години той работи и като треньор в школата на софийския Септември, като в момента води формацията до 16 години.
Nostrabet потърси Младен Стоев, за да направи коментар по две актуални теми – трансфера на Асен Чандъров в Левски и грешките, които се допускат в работата с футболните ни таланти във възрастта, в която трябва да се развиват като футболисти.
Г-н Стоев, имате преки впечатления от Асен Чандъров. Вашите очаквания от него на ?Герена“?
– При всички пложения това е крачка напред за Асен и едно стъпало нагоре. Краткият му първи период в Левски беше неуспешен, но впоследствие той натрупа самочувствие, опит и рутина, а игра в Румъния. Асен има безспорни качества и мисля, че Левски получава в общи линии един завършен играч.
Ще издържи ли на напрежението, за да се наложи в състава?
– Надявам се да го направи, тъй като е устойчив психически. Иначе сме виждали как добри играчи показват добро ниво в малките клубове, но когато отидат в голям клуб, не успяват да разгърнат потенциала си. Смятам обаче, че това няма да се случи с Асен и той ще играе редовно в Левски, още повече, че не се знае дали и Краев ще остане.
Къде е силата на Чандъров?
– Той участва активно в изграждането на атаките и е по-комплексен играч от Краев, който е силен в дефанзивен план и отнемането на топката, но не и в правенето на играта. През последните 6 месеца Асен показа високо ниво в Септември и за мен е типичният разиграващ халф. Той е еднакво полезен и в двете фази.
Спокоен ли Асен е пред гола?
– Вкарва голове, може би не колкото Миланов, но ако му се отдаде възможност, няма да пропусне. Асен се пласира добре при бързи атаки и изпълнения на статични положения, а и умее да шутира от средно и далечно разстояние. Също така е е добър изпълнител на дузпи, а знаете, че през есента Левски имаше проблеми с 11-метровите наказателни удари.
Какъв човек е Асен Чандъров?
– Той е скромен, възпитан и отговорен, и има ценности, които все по-малко се виждат в днешно време. Държа да уточня, че не го казвам, защото трябва, а защото това е самата истина. Асен е изключителен човек и много се труди, за да успее. Това ще ви го кажат всички, които имат чести контакти с него. Малко са децата като Асен, които са такива, предвид родителите им. Асен има баща, който може да му подсигури всичко, но въпреки това бащата на Асен е успял да изгради от сина си един качествен човек.
Ще помогне ли Чандъров на Левски да постигне единствената си цел през този сезон – класиране за европейските турнири?
– Аз съм убеден, че в спортно-технически аспект Станимир Стоилов ще направи така, че Левски да играе в Европа. Дано само страничните проблеми в даден етап да не се отразят на представянето на отбора, защото всичко, което се пише, оказва влияние върху играта. Иначе Мъри върши перфектно своята работа и компромиси във футболно отношение няма да прави.
Тези странични проблеми на ?сините“ могат във всеки един момент да бъдат решени, ако се финализира дългоочакваната сделка и клубът се сдобие с нов собственик.
– Дай боже, да стане. Левски е един от двата български гранда и всичко, което се случва с него, е огледало на целия ни футбол. Ако Левски не е добре, какво да очакваме тогава от малките отбори. Но когато Левски е стабилен и е в добро спортно-техническо състояние, всичко е по-лесно за малките отбори.
Като треньор на таланти, виждате ли такива в България, които да станат част от едно по-успешно бъдеще на нашия футбол?
– Вижте, ние сме талантлива футболна нация, и до 13-14 години се противопоставяме добре на школите от Балканите. Но го правим, защото все още в тази възраст голяма роля играе талантът. Когато обаче се стигне до прехода от деца към юноши – при 14, 15, 16 и 17-годишни, оттам насетне идва проблемът.
Какъв е той?
– Проблемът е, че при този преход ние нямаме никакъв контрол върху тези деца. Идва примерно едно дете на тренировка, без значение кое, в 6 часа вечерта. Детето тренира страхотно, треньорът му пожелава лека вечер и му казва, че ще се видят след 23 часа. Детето си тръгва, има в себе си левче, което са му дали родителите, цял ден е било на училище и е гладно. Веднага си купува една баничка и ефектът от тренировката вече е загубен.
След това, като се върне вкъщи, си учи уроците и се подготвя за следващия учебен ден. Към 11 часа вечерта започва да си гледа в телефона и следва един необятен чат, и се седи до 4 сутринта. В 4 сутринта записва вече и 6,30 часа става и ежедневието го притиска – училище, тренировка.
Как се отразява това на един перспективен играч?
– Всичко това с натрупване във времето, колкото повече време минава, толкова повече спада качеството на играча и той спира да се изгражда, защото му липсва хранителен и спортен режим. Детето не е спало, не е яло, уморено е и не се развива. Вместо да укрепва чисто физически на тази възраст, то вече не отговаря на критериите за мъжкия футбол.
Така че ние имаме таланти, които да станат играчи на средноевропейско ниво, но те не стават, тъй като нямаме контрол върху тях в детско-юношеска възраст. Нито знаем спят ли, нито знаем ядат ли, нито знаем тренират ли самостоятелно, защото с час и половина на ден играч не може да се стане.
Така казано, излиза, че се заблуждаваме, че се работи правилно с най-младите футболисти?
– Точно така. Не само се заблуждаваме, че правим нещо, но когато изскочи някое зайче и го продадем в младежката лига на силна европейска държава, или във Втора дивизия, Турция, Азербайджан, Казахстан, и мислим, че нещо хубаво се случва, а то е точно обратното. Лошото е, че не вземаме никакви мерки да поправим слабостите. И докато футболът не стане държавна политика, ще бъде така. Държавата е абдикирала тотално от спорта и образователната система, а примери за правене на футбол в ранна възраст, колкото щеш.
Дайте някои такива примери!
– Един от тях е Унгария. Имах възможност да разговарям с Антонио Вутов и затова знам как е там. Идва Орбан и казва: правим десет областни футболни центъра. Примерно у нас Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, София, Пловдив, Благоевград и още няколко. В Унгария изграждат инфраструктура – терени, стадиони, пансиони, ресторанти, фитнеси. Има обучения на треньори и критерии за треньори, има обучения и подбор на деца. Най-талантливите се събират, с тях се работи в тези центрове и те започват да играят помежду си.
Защото, когато има конкурентна среда, може да се породи качество. Разбира се, трябва да има и масовост, но за да има критерий за качество, трябва да има конкуренция, иначе няма никакъв шанс. Неслучайно казах, че съвсем скоро Унгария ще има футболисти в петте най-силни европейски първенства. А и вижте какво се случва с националния им отбор – за две седмици победиха Англия с 1:0 у дома и 4:0 в Лондон.
Как е възможно да се подобри работата с нашите таланти?
– Хубаво е, че ние разполагаме с 5-6 школи с добра организация и структура, но това е крайно недостатъчно, ако искаме да произвеждаме качествен продукт. Ние имаме стойностни и талантливи деца, но най-големият бич е липсата на упражнен контрол. Родителите трябва да остават извън тренировъчния процес и тогава ще се случат нещата. Не родителят веднага след тренировка, като влезе детето в колата, да му казва, че този треньор не разбира и т.н.
През 2017 година, когато юношите на Септември играха в Шампионска лига, играхме с Динамо в Киев и след това ни поканиха на вечеря със Светослав Петров. Имаше и много деца, които след това си тръгнаха с десет автобуса, тъй като базата им е била на 30 км от града. В нея те правят всичко, учат, тренират, хранят се, спят. Всичко каквото трябва да има едно подрастващо поколение, го имат.
Бяха деца набор 2008. Доколкото разбрахме, веднъж в събота следобед на две седмици мама и тате могат да вземат детето си, но в неделя следобед задължително го връщат на базата. Ей затова вадят футболисти, затова правят футболисти и ги продават. Ние това го знаем, но не предприемаме действия.
