В деня на първото домакиство на ЦСКА от пролетния полусезон в родното първенство, „червената“ общност скърби. И не само тя, ами цялата спортна общественост на е в траур. Днес,18-и февруари 2023 година, на 78-годишна възраст ни напусна човекът, чието име стана синоним на думата ГОЛ – Петър Жеков. Най-легендарният стрелец, който някога е бродил из родните терени, се възкачи на небесното царство, за да допълни състава от елитни футболни икони отвтората половина на миналия век.
Едва ли има голям смисъл да изброявам кой е Петър Жеков и какви успехи и рекорди е постигнал. За съжаление, аз не съм имал честта да го наблюдавам на живо. От онези времена няма и много архиви. Но съм слушал истории. Като дете обожавах да слушам спомените на дядовците за онези времена, в които по нашите географски ширини се е играл красив, прагматичен и истински футбол.
И макар нито игрищата да са били толкова качествени като днес (тук даже не съм много сигурен), нито пък заплатите да са били космически, футболистите от онези времена са превъзхождали значително в някои футболни параграфи не малка част от днешните играчи, които се подвизават в родния „елит“.
Съседът на село се казаше Георги, но всички се обръщаха към него с „Жоро Бомбата“, лека му пръст. Дядо Митко беше заклет левскар до мозъка на костите и беше от Стара Загора. Няма да забравя как ми разказваше за ранните години на Петър Жеков, когато е играл в Берое. С риск да префразирам малко, дядо Гошо казваше:
„Беше много бърз и много повратлив. Далеч не беше най-техничния, но всички имахме чуството, че като застане пред врата, тя ставаше 20 метра. Не бъркаше пред гола“.
Да, това не са думите на големи родни футболисти или спортисти, но това са думите на един футболен фен от миналото. Това са думите на покойния дядо Георги, който говореше с такъв плам за онези легенди от миналото, които малцина са имали шанса да зърнат на живо. Англичаните му викат „Поезия в действие“. Точно така си представям футбола на Петър Жеков, на Георги Аспарухов, на Димитър Пенев, Христо Бонев, Димитър Якимов, Иван Вуов, Александър Шаламанов, Никола Котков, Иван Колев и още десетки родни икони, които са играли футбол зради любовта към играта и феновете.
От онзи футбол, за съжаление, вече няма и помен. Футоблните титани от онези времена ни напускат един по един, за да заблестят на небосклона така, както са го правели в продължение на десетилетия на футоблния терен. Късметлии са хората, които са пълнили родните стадони през ’60-те и ’70-те години на миналия век. Които са се катерили по дърветата и са пътували цели дни и нощи, за да зърнат макар и за 90 минути футболните гении.
