ЦСКА изпи поредната горчива чаша през този сезон. ?Червените“ на Александър Томаш допуснаха нелепо, дори глуповато изравняване от Крумовград. При цялото уважение към миналогодишната изненада в първенството, от 2:0 в 72-ата минута до 2:2 в края е срамно и жалко представяне за столичния гранд срещу по-скромния отбор. В подобни случаи вината е само и единствено в собствената градинка – дали играчи, дали треньори.
Може би дори треньорите малко повече. Време е вече да се каже на глас – Александър Томаш буксува, откакто дойде в ЦСКА. Работата на добрите треньори се вижда почти мигновено и в отбора се поражда импулс. При ?червените“ свеж полъх имаше в един-единствен мач – победата над Локомотив София с 3:0. Оттам нататък ЦСКА цикли. Буквално тъпче на една предавка и отказва да вдигне нивото. Не като Сизиф, както се изразиха колеги – защото Сизиф почти е стигал върха на планината, а ЦСКА не успява. ЦСКА крета в средата и е още на хълмовете или дори поляната – много далеч от върховете и камъните по пътя.
Равенството с Крумовград, дошло и след безспорен малшанс, просто онагледи зациклянето на ?червените“ под ръководството на Томаш. С всяка следваща проява наставникът дори сам помага на подчертаването на този процес. Кому беше нужно публичното унизяване в центъра на терена след мача със Септември?! Това бяха и първите три загубени точки, изцяло на сметката на Александър Томаш. Плюс още две с Крумовград, та общо пет точки, които Томаш трябва да върне на ?червените“. Отбори с много по-малък бюджет, амбиции и спортно-технически качества взеха почти максимума от точки срещу ЦСКА. Наистина немислимо – и има човек, който би трябвало да плати цената за това.
Самият Томаш изрази готовност, че е готов да плати всякаква цена, за да пребъде ЦСКА. Да има катарзис у футболистите по негови думи. Но истината е, че моментът на катарзис се състоя на няколко пъти през тази календарна година, а след него така и не идваше светлината в тунела. Изглежда, че и Томаш няма да е ?червеният“ Прометей, донесъл огъня и искрицата. Освен че зацикля, наставникът отявлен започва да прави грешки и да демонстрира инат. Няма друго логично обяснение за пренебрегването на Улаус Скаршем от състава два месеца.
Норвежецът изглежда в най-добра форма от сънародниците си Тобиас Хайнц и Джонатан Линдсет, а доскоро не помирисваше терен. В последните два мача 7-цата е сред най-добрите футболисти в червено. И Томаш очевидно го усеща и разбира, защото склони да му гласува доверие, признавайки грешката си. Друг въпрос е футболистът с какви очи гледа на наставника, който от немай къде се обляга на алтернативни ходове. Само и само за да излезе от своето собствено тресавище на посредствено мислене. За момента обричащо ЦСКА на тотален крах през сезона. Защото с 5 точки повече, ?червените“ щяха да са напълно в играта за челната четворка, колкото и кошмарно да стартираха с Томислав Стипич.
За Томаш хоризонтът трябва да е зимната пауза. Не сега е моментът за нова кардинална промяна, въпреки че изглежда наложителна. Би бил просто още един катарзис, но по начина на Александър Томаш. Без дългосрочна визия, в постоянно противоречие резултати-стил и на инат.