Бившият собственик на Левски, Тодор Батков, даде ексклузивно интервю за сайта www.charlottesville-area-real-estate.com. Адвокатът се върна към дните си начело на ?синия“ клуб, за да разкаже за някои от славните и не толкова славните моменти на столичния гранд. Той изрази надеждата си, че клубът отново ще тръгне напред и ще се стабилизира финансово след идването на нов инвеститор.
Батков поговори и за темата относно моделът ?бащица“, който от десетилетия наред е единствената възможност за съществуването на почти всички клубове в страната. Бизнесменът начерта възможностите за създаването на работещи корпорации от футболните клубове у нас, но призна, че вероятността това да се случи е много малка.
Здравейте, господин Батков! Живеем в една пандемична и необичайна обстановка от над 12 месеца насам. Как Ви се отрази на вас ситуацията?
– Не ми се отрази добре. Имам здрава психика, но няма да скрия, че бях доста притеснен. Взех някои мерки, събрах цялото семейство, купихме припаси и се качихме на Витоша. Децата обаче не издържаха дълго в това положение. Това е голямо изпитание за всеки гражданин, за бизнеса, за администрация. Отидоха си без време някои мои приятели.
В здравословен план – мислех, че няма да ме хване, но го изкарах през октомври. Помогна ми ново лекарство – ивермектин. Три дни бях в едно неприятно състояние, но го изкарах леко. Всички у нас го изкараха, освен малката ми дъщеря. Всичко обаче мина благополучно. Надявам се, че тази пандемия ще е урок за нас. Унесени в забързаното ежедневие ние подценихме здравните рискове на нашето време. Не бяхме подготвени в нито един аспект. Справихме се обаче.
В бизнес план нещата не са добри. Има разлика в работата и в приходите. Надявам се обаче, че ще се оправим. Сферата на услугите беше най-засегната, ние имаме клиенти в този сектор. За самоосигуряващите се личности като мен почти нямаше работа. Производствената сфера не беше толкова засегната, но ние сме страна, която почти не произвежда, а само внася. Дори за елементарното изхранване на населението зависим от внос и бяхме на ръба от това да изпаднем в колосален дефицит на стоки от първа необходимост. Това е жалко, тъй като винаги сме били аграрна страна, от векове насам. В момента произвеждаме единствено същото количество зърнени култури и слънчоглед, което не е добре.
Да погледнем към футбола у нас. Видяхме промяна на стратегиите в работата на доста клубове, по отношение на налагането на повече български играчи. Ще продължи ли тази тенденция?
– Би трябвало, защото се вижда, че много от отборите, които разчитат на чужденци, не постигнаха по-добри резултати в сравнение с клубовете, които използваха родни играчи. Виждате резултата от използването на твърде много чужденци в големите отбори – един национален отбор, който е кръгла нула по отношение на качеството и резултатите. В един момент се чуди човек за какво го правим това? Да, Лудогорец и ЦСКА играха в групите на европейските турнири, но какво от това? Самите собственици, когато теглят чертата, винаги са на минус.
Пътят трябва да минава през ядро от млади играчи, излязли по възможност от школата на съответния клуб, а около тях вече да се прибави някои или друг чужденец със сериозни качества. Много се надявах да видя нещо подобно в Левски. Имаше такъв момент в началото на сезона, след като Божков спря финансирането, но в един момент бяха купени 4-5-ма чужденци, които бяха много съмнителни. Да не говорим за такива като Насиру Мохамед, който се чудя как е попаднал в Левски. Това е смешна работа, особено като имаме предвид, че вземаше заплата от 15 хиляди евро на месец. Това са далавери на ръководството и мениджъри. Това са 30 хиляди лева, без този играч да прави нищо на терена. Не бива така да се прави, докато даваме надежди на родните си таланти, а след това не даваме шанс на почти нито един от тези момчета да се покаже.
Левски е шампион по играчи в efbet Лига. Във всеки отбор в елита имаме играчи. В Черно море има 5-6-ма играчи, които са започнали от Левски. Същото е с ЦСКА.
Финансовото положение изглежда, че ще се стабилизира в Левски. Може ли това да секне позитивната тенденция за налагане на родни кадри?
– В момента чужденците наистина се поизчистиха. Да вземем братя Цоневи, за които малцина хора знаят през какви перипетии са минали. Разговарях с баща им, когато още бяха юноши, след като той беше скитал из Европа с тях, за да има намери отбор. Питах го защо съсипва таланта и перспективата на децата си? Сподели проблемите си, които бяха чисто житейски и напълно разбираеми. Той ги върна в Левски, а ние осигурихме квартира в София за цялото семейство, която ние плащахме, намерих и работа на майката в една от моите фирми. След това те станаха пълнолетни, не им се даваше шанс и те отлетяха, за да трябва сега да ги връщаме обратно. Същото е с Живко Атанасов. Не се прави така.
Нещата сега ще са в ръцете на Наско. Надявам се, че той е осъзнал къде е истината. Искам да припомня най-успешните времена на Левски през 21-ви век, които бяха под мое ръководство. Наско и Мъри поеха юздите през 2004-та, обявиха тригодишен план, който беше реален, а не пълен с измислици. Фундаментът беше съставен от 8-9 деца от школата. Мъри имаше 0 дни стаж като треньор, дойде и ми каза, че тези деца свършват с школата и идват в първия отбор и обяви за кои позиции ще търсим играчи. В движение запълнихме тези позиции с Лусио Вагнер, Томашевич, Ричи и Седрик Бардон. Ето ти го гръбнака. Децата израснаха покрай добри играчи. Да, имаше гафове, но ги изтърпях и нещата се получиха, защото е нужно време, търпение и работа.
Какво се обърка след отпадането от Тампере през 2007-а година? Колко трудно е да задържиш тези силни представяния години наред?
– През 2007-а година имахме великолепен отбор, който обаче беше на предела. Мъри беше изстискал максимума от играчите. Футболистите искаха да си пробват късмета в по-големи отбори и да спечелят повече пари. Давахме им добри премии и заплати, но желанието им беше нормално. Мъри поиска нови играчи на определени постове. Тасевски, например, го наблюдавахме доста време и имахме колебания, но през 2007-а го взехме. Не съм избирал нито един футболист лично аз.
Мачът с Тампере беше разтърсващ. Крещях много на футболистите след мача във Финландия, защото след като приключи двубоят видях как техните играчи си отиват у дома на велосипеди. В същото време нашите звезди и герои си бяха накупили скъпи коли. Трудно ми е да обясня нещата, но е факт, че тръгна всичко надолу. В международен план може да се случи нещо такова, но във вътрешното първенство сривът беше необясним. Недопустимо беше ЦСКА да ни вземе титлата с 16 точки аванс, при такава селекция. Затова освободих Наско и Мъри, с най-добри чувства. Мъри беше най-добрият треньор на Левски за 21-ви век, но вероятно имаше момент на изчерпване. Виждаме, че това може да се случи и на най-големите треньори в света. Това е нормално и важи за всяка сфера на живота. Той след това направи бум с Астана и ако наистина говорят със Сираков и Мъри се завърне, то това ще е страхотно.
Лудогорец понастоящем изпълнява ролята на хегемона в родния футбол, но дори там имаме отстъпление на европейския фронт. Колко пречи българската действителност на задържането на нивото на един отбор?
– Президентите на тези клубове обикновено са хора, които имат свои странични бизнеси, чрез които финансират футболните си начинания и е нормално там да заминава не малка част от времето им. Клубът се управлява всекидневно от други хора и затова, в един или друг смисъл, ние президентите сме заложници на тези управници. Грешките в трансферите не са такива на президентите, защото не са те тези, които довеждат футболистите.
Българската действителност рязко се различава от тази на големите футболни страни по много критерии. Говорим за възпитание, морал, места, които предлагат всякакви изкушения, които у нас са много лесно достъпни. Когато вземеш футболисти, които идват от страни, в които не са имали толкова лесен достъп до тези удоволствия, и им дадеш достатъчно пари, то нещата излизат извън контрол. Така се похабяват таланти, побългаряват се.
Не мога да ти обясня колко нерви ми е коствал един Гара Дембеле, който беше осъден за управление на МПС след употреба на алкохол. Колко пъти съм го спасявал, след като са ми се обаждали по нощите. Всичко това при положение, че той все се возеше в колата на мой човек, който го охраняваше от самия него. Това не е нормално. Голяма част от футболистите, дори да имат качествата, им липсва професионализъм, навиците, спазването на режим и др. На второ място, те се подават много лесно на всички изкушения на действителността. Имаше двама мароканци, които залетяха по наркотиците, наред с останалите изкушения. Спрях спецакция в Перник, за да си взема футболиста, преди да го спипат. Това е положението, за съжаление.
Следете актуалните резултати от българското футболно първенство и се възползвайте от ексклузивни бонуси след нова регистрация в уинбет. В платформата на онлайн букмейкъра ще намерите и разнообразие от маркети, игри и коефициенти.
Споменахте сумата от 46 милиона лева, която лично сте инвестирали в клуба…
– Това беше сумата, да. Доволен съм, че тогава имахме някои успешни изходящи трансфери, участие в Европа, както и спонсорство от М-Тел, които осигуряваха доста от средствата. Аз лично не давах всичко, но условно казано съм дал около 50% от средствата от собствения си джоб. Гара Дембеле, например, продадохме за 2.5 милиона, от които чисти останаха около 2 милиона, след като се издължихме на Локомотив Пловдив. Тези пари бяха похарчени светкавично, след като влязоха в касата.
?Как може да бъде преодолян моделът ?бащица“ в родния футбол?
– Първо трябва да се наблегне на изграждането на мултифункционална база. Стадионите трябва да станат средища, в които да не се стича публика веднъж на 2 седмици за домакинствата, а да се стичат хора ежедневно. Трябва да станат търговски обекти. Да се изгради бизнес център, спортен мол, музей на клуба. Това предполагам е заложено в бизнес плана на инвеститора, който евентуално ще дойде в Левски.
На второ място, трябва да се разработи марката по модерен начин. Няма по-скъпа търговска марка в България от ?Левски“. Тя е близо до сърцето на половината население в нашата страна и е много по-лесно да накараш някого да купи нещо с марката ?Левски“, от което и клубът да вземе своя дивидент.
На трето място – нужна е решителна промяна в школата. Тренировъчни методи, база, цялостен начин на подготовка. Имам приятел, чийто син е в сателит на ?Ла Масия“. Като ми разказа за какви тренировки става въпрос, аз направо се хванах за главата, разликата е стряскаща. Това също не е нормално. Нужна е физическа подготовка, възстановителен център, хранене, индивидуална работа с играчите и т.н. Нищо от това не се случва тук, а само така може да се изгради качествен продукт, който поне да е на ниво за родния шампионат.
Четвъртото е свързано с излизането от дупката на бедността. Футболът у нас е жертва на много ниския жизнен стандарт. Да вземем билетите за пример. По мое време ги даваха по 2-3 лева. Това е смешно, билетът за кино е 8 лева. С Баждеков бяхме в Манчестър Юнайтед през 99-та, за да видим корпорацията на този клуб. Перо номер 1 бяха телевизионните права, перо №2 – билетите, перо № 3 – мърчъндайз и перо №4 – евротурнирите. Средната ръка клубове също успяват да печелят добре от продажба на футболисти. Там бащица няма. Там е конкуренция и предизборна битка, за да се стане президент. Барселона, Валенсия, Реал – там има предизборна кампания, подобна на тази у нас в политиката. Ще ми се да се случи нещо подобно тук, но не вярвам да стане.
Защо в България не се взема предвид юношеската школа като метод за издръжка на клуба?
– Няма база, няма кадри и няма търсене – скаутството е на много ниско ниво. На всичко отгоре децата вече не ритат толкова, както преди. Помня как нямаше ден, в който да не ритаме, независимо от времето. Сега липсва това влечение, не ги виждам децата да ритат. Тогава скаути идваха да ни вземат от часовете по физическо. Сега всичко се е вторачило само в телефоните си.
?Има ли опасност футболът, дори и в световен мащаб, да загуби от популярността си и приходите си?
– Има такава опасност, действително, трябва да се направи нещо по въпроса. Суперлигата беше въпрос, който се коментираше още по мое време, но тогава успявахме да го тушираме. Сега обаче избухна. УЕФА и ФИФА успяха да реагират брутално и правилно. Останаха само 3 клуба, отцепници. Те обаче са прави сами за себе си, защото там се влагат огромни средства, техният продукт ангажира 90% от зрителското внимание и носи парите за всички. Разходите там също са огромни – вижте заплатите на Роналдо и Меси, тези пари трябва да се вземат отнякъде. В същото време евротурнирите носят смешни пари. По мое време победителят в ШЛ вземаше към 50 милиона евро, това е нищо, смешно е. По-малките клубове обаче получиха добри пари, които се преразпределяха.
Малките държави подкрепихме Платини, който да смени Йохансон начело на УЕФА, за да направи промени във формата на евротурнирите и да ги комерсиализира. Тогава започнаха да се плащат реални пари, които поне ти възстановяват разходите по пътуванията. Ако стигнеш до плейоф, то получаваш сериозни пари. Дори да влезеш в Лига Европа, вземаш 2 милиона. Накрая на турнира пак се разпределяха някакви пари, за да може всички да вземат още 40-50 хиляди евро. Идеята за Суперлигата е егоистична, но всеки си гледа в собствената чиния.
Ще има ли още реформи в европейските турнири, които да ни приближат към ?легална“ Суперлига?
– Ще има, духът от бутилката вече е пуснат. Все повече се изолират малките футболни нации. Вижте Лигата на Конференциите. Пак се затваря вратата за малките клубове към ШЛ, а вече и към Лига Европа. Това важи и за нас. С нашия коефициент само Лудогорец е надеждата да се класират поне в Лига Европа.
?Видяхме интересни събития в последните седмици по етажите на БФС. Как ще коментирате завръщането на Борислав Михайлов?
– Една от отличителните черти на мъжа е, че той има мъжко поведение. След като си каза ?тръгвам си“, то това е. Нищо лично към Боби. Навремето му помогнахме решително да стане президент. Малцина знаят, че тогава работех в структура, наречена Европейски клубен форум, която е към УЕФА. Бях извикан от изпълнителния директор на УЕФА, който ми каза, че те нямат нищо против тогавашния президент, Иван Славков, но той е изключен от Спортното гише, съответно няма право да оглавява федерацията. Предстоеше ни Конгрес и директорът ме подкани да помислим по темата, тъй като щяха да последват санкции.
Тогава три пъти ходих при Батето. Последният път беше в хотел ?Хилтън“, където му казах, че трябва да се оттегли и да стане почетен президент. Той отказа и аз му отвърнах, че Левски ще подкрепи Боби. Няма нищо вечно в природата. Нека да отстъпи сега Боби. Дали ще е Бербатов, дали Иво Ивков, който между другото е много кадърно момче, с голям стаж като спортен юрист, включително в структурите на УЕФА. Трябва да има някаква промяна обаче.
Винаги съм гледал на футбола като хоби, любов и възможност – да дам на обществото част от моя успех. Не бива футболът да е препитание и то чиновническо такова. Всяко нещо с времето си.
Представлява ли Бербатов истинска алтернатива? До него стоят имена като Мартин и Стилиян Петрови..
– Действително те бяха една група от страхотни футболисти, със страхотни кариери. Много е важен екипът, който седи зад тях. Хора, които да внесат новите идеи и виждания. Тях не ги виждам и е добре на първо време да ги покажат и тях. Не са малко футболистите, които след края на активната си кариера не стават за нищо. Дано не се случи при тях. Промяна обаче е нужна.
?Доколко пречи политизирането на футбола?
– Определено пречи в голяма степен и футболът трябва да бъде държан далеч от политиката. За жалост обаче, предвид личността на досегашния премиер, това не се случи. При него, поради характерни особености, с цялото ми уважение, всичко трябваше да зависи от него. Това не е добре. Не искам да навлизам в детайли, но няма клуб, който да не е зависим от тази схема.
?За финал на разговора ни, господин Батков – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2021-а година?
– На първо място, дано се проведат честни избори за нов парламент и да се избере работещ кабинет, който да съответства на вътрешното убеждение на гласоподавателите. Трябва да имаме един функциониращ парламент. В последните 10 години законодателството беше изработено по много спорен начин, пълен с лобизъм, некадърност, всичко по конюнктурни причини.
На второ място, дано държавата влезе в ролята си на слуга на народа, а не обратното и най-после да се отлепим от дъното по отношение на стандарта на живот. Срам е, че Румъния вече ни изпревари и то с много. 2007-а година бяха зад нас. Дано децата ни се върнат, и това е много голяма болка за мен. Ако не успеем да върнем нормалността в страна ни и да им помогнем, то те няма да се върнат и ние ще продължим да вливаме свежа кръв в чужди нации.
В личен план пожелавам да съм здрав, децата ми да са здрави и да завършват образованието си. Имам отделно и едни мои инвестиционни проекти, които искам да мръдна над мъртвата точка. Разбира се, накрая, искам Левски да се оправи, едно от най-важните неща.
